Wish List

Зовът на новите книги 16

Крими, приказки, писателски съдби, и тази седмица не мина без цял куп привлекателни нови заглавия на българския книжен пазар. А вас кои ви зоват?

Кофти късмет“Кофти късмет” на Пол Ливайн, изд. Бард

Мда, още не ми е минала криминалната мания (как звучи само), така че почти всичко ново с полицаи, детективи и убийства ми влиза в списъка за четене.

Освен това заглавията на Пол Ливайн ме радват: “Зелено дайкири”, “Текила и синьо алиби”, “Убий всички адвокати”. А “Кофти късмет” започва така: “Трийсет секунди след като съдебните заседатели обявиха решението си реших да убия клиента си.” Ха. Още не знам ще задържи вниманието ми в продължение на цялата книга, но смятам да проверя.

“Познавате адвоката Джейк Ласитър, нали? Знаете го какъв е!

Е, сега той има най-силния противник в кариерата си – самия себе си. Всичко започва с делото на Тъндър Търстън – гадно копеле, футболист, оправдан по обвинение в убийство на жена си.

Джейк не е очаквал и не е искал да спечели, защото е сигурен, че клиентът му е виновен. Когато оправдават Търстън, Ласитър се заклева да потърси собствено правосъдие! Улично правосъдие! Самоволно правосъдие!

Юридическите партньори Стив Соломон и Виктория Лорд не могат да повярват, че приятелят им е станал толкова обсебен от желанието си да убие Търстън. Според тях поведението на Джейк се дължи на мозъчните сътресения, които е получил като професионален футболист. Умоляват го да потърси лечение. Но Ласитър е неумолим. Дали това е краят на кариерата на Джейк… а също и на живота му?”

Джин в окото на славея Агата-А 9789545401336“Джин в окото на славея” на А. С. Байът, изд. Агата-А

Иначе казано, “четири приказки и една фантастична новела”. Вижте само, не ви ли се дочита и на вас: “Очарователни творения, създадени с кипящо въображение, ерудиция, изтънченост и искрена обич към приказното. Тук има приключения, вълшебства и джин, изпълняващ желания; има дълбоки прозрения за природата на разказването, за случайността и за сексуалността. Смели, увлекателни истории, които ярко демонстрират, че приказките не са само за деца.”

Лятото на ангелите“Лятото на ангелите” на Дот Хъчисън, изд. Милениум

Една от най-зловещите корици в раздела. Реакцията на колежката Бети? “О, мечо!”

Знам какво представляват книгите на Хъчисън, така че няма да се подведа по мечо. Не че съм чела предната. Или първата. Но… Вече имате представа колко книги ме зоват ежеседмично, няма да обяснявам.

“Една лятна вечер агент Мерседес Рамирес намира пред входната си врата дете с окървавено плюшено мече в ръце. Детето разказва, че ангел отмъстител е дошъл, убил е родителите му точно пред него, а сетне го е донесъл тук, за да го спаси. Оказва се, че думите му не са детински фантазии, а случаят се разраства като лавина – почти всеки ден на верандата на Рамирес мистериозно се появява ново окървавено дете с плюшеното си мече.
Кой е този ангел и каква е причината за дивашката му вендета? Правосъдие или отмъщение раздава той с нарастващия брой трупове на родители?
Агентите от Отдела за престъпления срещу деца са стъписани от ужасяващите истории, на които се натъкват в хода на разследването си. Детективите са изправени пред тежката дилема да решат кое е по-опасно: болезнените спомени от преживяната травма или шокът от насилственото ? предотвратяване. И в лутането между разказите на децата и объркващите улики от местопрестъпленията агент Рамирес започва да се съмнява в самата себе си: кое всъщност е зло и кое – добро, кой е престъпник и кой – жертва.”

Психо“Психо” на Робърт Блох, изд. Сиела

Приемам преиздаването на всяка класика като подтик да я прочета най-сетне. Освен това, кажете ми, че не се радвате на тази минималистична корица?

“Трилърът, който промени жанра завинаги…

Тя бе изгубена в бурята бегълка. Просто едно момиче с мечти, което се изкуши да вземе чужди пари, а после обърка пътя. Тогава видя мотела – тъмен и заплашителен, но и единственото място, където можеше да се подслони. Може би трябваше да почине малко, за да осмисли положението си и да намери изход.
Тя отвори вратата и пристъпи към мотела.
А там… там я чакаше Норман Бейтс.”

Излязоха и два биографични романа за писатели. Авторите им са ми непознати, но Фицджералд и Хемингуей нямаше как да не привлекат вниманието ми.

Открила съм, че винаги ми е интересно да надникна в ума на някой писател. Роман, написан десетилетия след като са живели, не е същото като автобиография или добро интервю, но си е свое специфично удоволствие. А ако е добре написан, след това веднага ще се разровя за повече информация. 

“На запад от залеза” на Стюарт О’Нан, изд. Плеяда

Забранената му любов и Златната ера на Холивуд.

“През 1937-ма Франсис Скот Фицджералд става сценарист на „Метро Голдуин Майер“. Това е Златната епоха на Холивуд, джаза и разюзданите партита. Разделен от скъпата си Зелда, отчужден от дъщеря си Скоти, Фицджералд се чувства изгубен. Опитва се да запази семейството си, но за сърцето няма закони – той се влюбва във водещата клюкарска рубрика Шийла Греъм, която смята за английска аристократка. Следват години на ожесточена борба на Скот с враговете му: алкохол, депресия и ниско самочувствие. Холивуд ще бъде за него “обратното на Рая”, място на страдание и може би на изкупление…”

“Любов и разруха” на Пола Маклейн, изд. Обсидиан

“През 1937 г. двайсет и осем годишната Марта Гелхорн заминава за Мадрид да отразява Гражданската война за американската преса. Това е опасно начинание, но и нейният шанс да докаже писателския си талант в сфера, доминирана от мъжете. И там, в Испания, тя се влюбва в Ърнест Хемингуей, който също е военен кореспондент.

В сгъстяващите се сенки на Втората световна война пламенната връзка на Марта и Ърнест е вдъхновение за творчеството им. Но след огромния успех на „За кого бие камбаната” те вече не са равностойни партньори. Марта е изправена пред дилема: или да се примири с ролята на съпруга на големия писател, или да гради кариерата си и да рискува да го загуби. Изборът ? ще разбие сърцата им. Ърнест никога не ? прощава, че го е напуснала, но независимата Марта отказва да бъде бележка под линия в биографията му. До края на живота си тя е в центъра на най-опустошителните конфликти през ХХ в.”

Вместо това чета: “Два вида истина” на Майкъл Конъли, изд. Бард. Да бе, тя едва излезе, а аз вече я чета, когато толкова малко ме е чакала книга? Е, случва се, а тази ми върви чудесно – с много голяма скорост и интересна във всеки момент. Първа за мен на Конъли, така че ако сте се разочаровали в някакъв момент от него след сто прочетени, не ме интересува 😀

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s