“Вълнуваща комбинация от “Междузвездни войни”, “Денят на независимостта”, “Последният звезден боец”, и наистина гадно ниво на “Space Invaders.” Бих казала, че освен това започва като “Stargate Universe”, но нищо от това не ми пречи и се надявам никога да не изгубя способността да се забавлявам с такива истории.
Хари е обикновено момче с невпечатляващ живот, докато един ден изненадващ посетител не му разкрива, че е специален и го запознава с цяло тайно общество, в което най-сетне открива своето място.
Чакайте, чакайте. Името му не е Хари, а Зак. И не е легендарен магьосник, а един от най-талантливите пилоти на дистанционно управлявани дронове и вместо Вие-знаете-кой, се изправя срещу армада от извънземни. И, о, да, безкрайните часове видео игри? Те са му били тренировката и теста за тези битки.
Звучи като позната фантазия, абсурдна в реалния живот, но като всичко останало в книгата – достатъчно убедителна тук.
А докато извънземните прииждат, момчето трябва да се превърне в млад мъж, способен да взема трудни решения за реалния свят, от някои от които зависи много повече от собственото му емоционално равновесие. Има замесено и момиче, нови приятели и мистерия около изчезнал човек.
Така че, да, “Армада” определено е младежка книга. Дейсвието хвърчи бързо, прекарваме го основно в битки и хлапето-новобранец спасява света. Не всичко е елементарно, но доста. Купища “попкултурни остроумия” също звучат като насочени към по-млада публика.
В същото време, Зак и цялата земна армада понякога подхвърлят имена и стратегии от древни игри (и кой знае още какво), които дори не съм чувала, може и да не са стигали до нашите ширини. Усеща се носталгия към ера, която съм виждала само в стари филми. Не пречи на основната история, но знам, че изпускам някои неща.
Сериозно, има толкова, толкова много препратки към какво ли не, че в един момент не можеш да прецениш дали удоволствето идва от книгата, която четеш или се трансферира от споменатите книги и сериали, които обичаш. Но има ли значение? За мен и за “Армада” – не.
Присъдата? Струва си. Ърнест Клайн е сътворил бързо четящ се неангажиращ трилър за последствията от среща с извънземен разум, изпълнен с вълнуващи битки, но завършващ с доза мъдрост.
На кого бих препоръчала “Армада”? Млади хора с ретро интереси? Стари хора с младежки читателски вкус? Все едно. Знам, че изпуснах куп сладки препратки, но това не ми попречи на забавлението. Просто не трябва да приемаме нищо твърде сериозно.
Ще прочета ли друга книга на Ърнест Клайн? “Играч първи, приготви се” отдавна чака в библиотеката ми. Май е всеобщо мнение, че е по-добра от “Армада”, така че мога само да се радвам, че прочетох втората първа. (А скоро очакваме превод и на продължението – “Играч втори, приготви се”.)
Asya's Adventures ORL 