“Картър & Лъвкрафт” на Джонатан Л. Хауърд

Тази книга ми даде нова книжарска цел: да стана като Емили Лъвкрафт.

Написана с чувство за хумор, симпатични главни герои, на моменти зловеща и със задоволителен край, който обаче отваря вратата за още по-добро (и вероятно по-странно) продължение, книгата на Джонатан Л. Хауърд се оказа една от най-запомнящите се, които прочетох миналата година.

Издател: Екслибрис
Превод: Илиян Лолов
Художник: Николай Пекарев

“Картър & Лъвкрафт” е интересна мистерия за убиец, който заплашва с философия и убива с математика.

Иначе в по-голямата си част е като съвсем нормален криминален роман. Имаме бивш полицай, настоящ частен детектив в лицето на Даниъл Картър, привлечен в града с мистериозно наследство. Откъде се появи този непознат роднина и защо на него е завещал книжарницата си? Тогава започват странни убийства, които получават незадоволителни обяснения в официалните доклади, но кой би могъл да ги обясни иначе?

Другият главен герой е книжар и наследница на писателя със същото име Емили Лъвкрафт, която изниква в съзнанието ми с книга в едната ръка и пушка в другата. Накара ме да се замисля как бих преподредила моята книжарница, така че възможно най-маловажните книги да пострадат, ако се наложи да стрелям… Естествено, никой няма да ни разреши оръжия на работа. Защото реалният свят е толкова по-безопасен, нали?

Малко по малко, Картър и Лъвкрафт разкриват как предците им са свързани и че може би творбите на дядо Лъвкрафт не са пълни само с измислици. Всеки момент е удоволствие. И забавление. Често се смея, когато не разгадавам мистерии или не ме побиват тръпки.

На кого бих препоръчала “Картър & Лъвкрафт”? На онези, които нямат против лек свръхестествен елемент в трилърите, както и на читателите на ърбън фентъзи. Естествено, за феновете на Лъвкрафт има допълнителна радост.

Ще прочета ли следващата книга? Абсолютно! Казва се “След края на света” и е в библиотеката ми от деня, в който излезе.

Писателската гледна точка? Две неща.

Първо, в края на книгата се случи нещо изключително странно, което стоеше малко неестествено. Останалата част от историята си е съвсем нормална, поне на повърхността и затова подходяща за всеки почитател на криминални романи. Но внезапният завой накрая изненада дори мен, така че мога да си представя как би реагирал някой друг.

Второ, преводът. Има нужда от коректор и може би редактор. Разсейващо е.