“Локуд и сие 3: Кухото момче”

“Кухото момче”
“Локуд и сие”, книга 3
авт. Джонатан Страуд
изд. Артлайн Студиос

Любимата ми корица, отново дело на Георги Мерамджиев. Ала сега сърцето ми се свива, като знам кой момент изобразява…

Ако не сте запознати с поредицата и предпочитате обичайното “на кого бих препоръчала”, вижте предните ревюта. За повече информация какво конкретно се случва и поръчка, последвайте, както винаги, линка в заглавието в на всяка книга.

“Крещящото стълбище”

“Шепотът на черепа”

Локуд, хахаха! Вероятно позира за вестника.

Може да ми се смеете, но някои части от “Кухото момче” почти ме накараха да я оставя за през деня, на светло, с компания. Но нее, нали нарочно чета страшните книги нощем. Освен това, вече беше твърде интересно и напрегнато и нямаше начин да спра, преди да съм стигнала края.

Имаше тоолкова много драма… Която обаче не ме подлуди? Не беше приятно, но разбирам какво ѝ е на Луси в тази ситуация и на тази възраст. Продължава нейни реакции от предните истории. Май във всяка книга по един герой прави някоя глупост, но в крайна сметка получава шанс да се поучи и да израстне.

Джордж е много умно дете. Понякога дори Луси и Локуд сякаш го подценяват, защото неговият талант не е толкова очевиден и е различен от техните. Но аз си знаех, че ще стане или любим герой, или големия злодей на поредицата, като двете не се изключват взаимно. Хей, още има време за второто, макар че вече не вярвам да го направи.

Ако не носите очила с висок диоптър, може да сте се усъмнили в Джордж в предната книга, но нека ви кажа – абсолютно достоверно си беше.

Няма ли да е страхотно, ако някой да счупи буркана с черепа? От една страна, не сме виждали Посетител като него, заедно с Джордж ще наблюдаваме с голямо любопитство. От друга – хаос и ужас, мухаха!

Не стигат нарастващите свръхестествени заплахи, ами си направиха и смъртни врагове.

Никой няма да умре, нали? Надявам се страхът, донесен от кухото момче, да си остане само страх. Но, също като Луси, не мога да изтрия образа му от ума ми.

Тъжно нещо накрая… Но предвещава интересни промени за следващата книга.

Светът се разраства; талантът на Луси се развива; малко по малко разкриваме миналото, което мъчи Локуд; неприятни герои показват човешката си страна; черепът толкова ме забавлява…

Луси и черепът. От тук.

… но в “Кухото момче” липсваше съществено развитие по основните въпроси, които ме глождят…

… което обаче също не ме подразни. Забавлявах се твърде много, че да позволя на нещо такова да ми развали удоволствието. Замислих се, чак когато книгата свърши. Просто си знам, че след четвъртата ще дойде онзи момент, в който умирам да видя какво ще стане, но още повече не искам да оставя света и героите завинаги, така че – допълнително приключение? Да, моля!

Следва: книга 4, “The Creeping Shadow”.

Други мнения: Книжни криле.