Струва ми се, че Лъвкрафт е много добро вдъхновение. Няколкото книги, вдъхновени от него, които съм чела, са доста различни, но все носят нюанс на едно странно, страховито удоволствие, което вече асоциирам с тях. Допълнителен бонус е, когато се изгаврят с расизма му, правейки главните герои чернокожи.
А Мат Ръф е от онези хора, които от петгодишни са знаели какво искат да правят с живота си, така че е имал много време да се упражнява. Всичко, написано от него, звучи странно или не по мой вкус, но след “Lovecraft Country” си мисля, че може да е хубаво да прочета нещо странно или не по мой вкус.
“Lovecraft Country”
авт. Matt Ruff
изд. Harper
Средата на ХХ век, САЩ. Познайте кой е най-големият страх, изпълващ страниците на книгата. Травми от войната? Не. Магия и чудовища от други измерения? Почти. Отговорът за Атикъс Търнър и неговото чернокожо семейство е болезнено обикновен – расизъм.
“Няма да мислят за теб като човешко същество и няма да те оставят намира, докато не получат каквото искат от теб. Независимо къде отидеш, никога няма да си в безопасност.”*
Заплахата са магьосници. Реакцията на героите? Смях.
“С какво се опитваш да ме изплашиш? Мислиш ли, че не знам в каква страна живея? Знам. Всички знаем. Винаги сме знаели.”
Можете ли да си представите да живеете в общество, което ви третира толкова зле, че заплаха от магьоснически култ да не ви впечатли?
Та, как започва всичко – Атикъс тръгва да търси изчезналия си баща и открива цял свят на магии, чудовища и тайни общества, който през него се разпростира до всеки член на семейството му. За читателя – богато, разнообразно удоволствие.
Всеки от героите е различна личност, носи нещо ново и успява да събуди интерес. Монтроуз беше изключително неприятен в началото, но с времето, ако не да се привържа, поне го разбрах. Летиша е особнячка, но смела до лудост. Уж обикновената домакиня Хиполита показа най-приключенски дух.
Проследяваме, например, съдбата на тяхна роднина като робиня поколения назад, докато друга в днешно време научава какво е да живееш като бяла жена. Редица такива истории и събития позволяват наистина да почувстваме какво е да си един от тях. Всяка обикновена съдба е изкусно преплетена с нещо свръхестествено и комбинацията винаги е много по-добра, отколкото двете биха били по отделно. Понякога е нещо по-просто, което обаче позволява уникална гледна точка към света и хората в него. Друг път е по-лъвкрафтско, от типа, който ме кара да подскачам от вълнение на стола, но в реалния живот би ме ужасил.
“Мортимър пак се развълнува.
– Това е алтернативно измерение! – каза той. – Може би друга вселена.
– Аха – каза Пирата Джо. – Та, кой има иска да бъде пръв?”
Кейбъл Брейтуайт пък е подозрителният бял човек, който донася магията в живота на другите. Той е от онези умни магьосници, по които страшно си падам. Какви са дългосрочните му планове? Може би по-разумни от идеите на всички останали в дисфункционалното му тайно общество. Може би смразяващо зли. Междувременно се наслаждавах на всяка среща, всеки хитър план, всеки нов трик.
Светът на е пълен с чудеса за онзи, който е способен да ги овладее. Стига да не сбърка някоя буква. Да не остави място за интерпретация в желанието си.
“Помоли природата да ѝ върне краката; природата ѝ даде крака. Не знам точната бройка, но бяха повече, отколкото сърцето или нервната ѝ система можеха да понесат. Баща ми твъреше, че не е страдала дълго.”
Никога не знаех какво ме очаква в новата глава и се гмурках като влюбен дълбоководолаз. Умирам да намеря с кого да обсъдя всеки детайл и смятам, че би била много добър избор за читателски клуб.
Всичко това е отлично написано. Вълнуващо и трогателно, странно и плашещо Понякога забавно, по начин, който изтръгваше смях от мен, но изобщо не става за цитиране.
“Lovecraft Country” е интересна и в магическо, и в културно отношение, и постоянно носи изненади. Съмнява ме някога да бъде преведена, но ако това не е проблем, горещо я препоръчвам.
Екранизация: Сериалът в IMDb. Ще се радвам да видя прочетеното, но светът на “Lovecraft Country” съдържа материал за още много прекрасни и страшни приключения. Могат да продължат далеч отвъд края на книгата. Само са нужни добри сценаристи. И достатъчен бюджет.
Обявен е за август, така че съм изпълнена с надежда и се радвам, че имам време да позабравя детайлите. И да преглътна факта, че са изтрили Кейлъб Брейтуайт, за да мога да се радвам на женския образ, с който са го заместили.
Писателската гледна точка: Случвало ли ви се е някой да отхвърли препоръката ви за страхотна история, заради едно-единствено нещо, което не му е харесало в други? Най-често съм го срещала с книги, написани от първо лице.
И аз съм го правила. Множество гледни точки? Само разкъсват фокуса, понякога повтарят събития, една винаги е по-малко интересна от другите. Смяна на гледната точка насред главата? Прекъсва ми концентрацията и изтрива натрупаното напрежение.
Стигнах чак до края на “Lovecraft Country”, преди да забележа, че включва и второто. Прави го толкова гладко, че изобщо не усещам, следя историята, независимо накъде и как отива. Не знам дали съм способна да опиша разликата. Може би работата е в това, че няма видим преход между сцените, няма въведение, действието просто продължава с леко изменен фокус.
Що се отнася до броя на гледните точки, там е ясно – всички герои са различни и пълнокръвни. Мъже и жени, членовете на чернокожото семейство и подозрителния бял магьосник. Един беше симпатичен от самото начало, друг трябваше да опозная; един се бори с натрапен му ужас, друг доброволно последва любопитството си. Мислят по раличен начин, чувстват по различен начин, различни преживявания са ги оформили и срещат различен аспект на свръхестественото.
Ако имате списък “книги, които ми помагат да пиша по-добре”, “Lovecraft Country” е за него.
А като читатели, моля ви, следващия път не отказвайте страхотно четиво, само защото друг автор ви е разочаровал.
*Превод moi, поради липсата на друг.
Asya's Adventures ORL 